This is a project, we made few months ago. It is a concept of a gateway. The gateway is composed of several frames covered by a lattice:
The transformations applied to each frame are driven by an angle parameter.
The gateway defines space boundaries.
There is a contrast between the two opposite sides of the gateway. Height and lattice’s density are different. This is a direct result of the transition from one space zone to another.
We’ve used several components to create the model:
– X Brace component populating the lattice
– Frame component, for each of the 5 frames
– Gateway model that defines the relationships of the frame components and creates the lattice, which is driven by a LawCurve
Няколко въпросчета за идеята, как определяте “ъглов параметър, обвързан с историческия контекст на мястото”. В контекста винаги има нещо субективно, това Отразявате ли го и как? Контекста е толкова многопластов…
как извеждате основния градивен елемен Х, отстоянието на рамките, броя им?
ще се радвам ако пишете и за това!
Иначе е смело и идейно!
Идеята бе портата да подчертава прехода от пешеходното пространство на бул. Витоша към пространството на НДК. Тя е разположена на мисления път между стария форум на града(днешната Св. София, Шератон) и пространството на НДК, което е било замислено като нов форум на града.
Наскоро излезе една интересна книга, коята отразява историята на София: “София: мислена в пространството” на арх. Христо Генчев. От това, което прочетохме там се открояват няколко основни направления, напластили се в днешния град:
– Тракийския град – Азимут 0 (чист север)
– Римски град – Азимут 15
– Църквата св. Неделя – Азимут 5
– София по плана “Батенберг” – Азимут 13
– НДК – Азимут 10
Тези направления определят броя на рамките и ъгловия параметър на всяка. Това отразява многопластието, за което стана въпрос…
Интерпретацията е свободна и вероятно могат да се ползват аналогично други характерни направления. Възможно е да се добавят нови рамки, които да отразяват бъдещите промени в града.
Поздрави! 🙂