Градът като проект с отворен край
“В пледирането си за художествени структури, които изискват особено участие от страна на публиката, съвременната поетика бегло отразява привлекателната за нашата култура “неопределеност” – всички тези процеси, които вместо да разчитат на единна и необходима последователност от събития, предоставят поле от възможности с цел създаването на “неясни” ситуации, които са отворени за всякакви оперативни действия и интерпретации..”
Умберто Еко, “Отворената творба”
Преди няколко месеца, сп. Monocle публикува годишната си класация на 25-те най-добри градове за живеене. Наред с традиционните показатели за престъпност, здравеопазване, образование и бизнес климат, авторите на проучването отдават силно значение на градската ангажираност за промяна и способност за адаптиране към променящи се условия. Не е изненада, че Цюрих оглавява класацията: в последно време, градът бе доста активен в желанието си да пребори някогашната строга репутация на “добре отгледан” финансов център и следва стриктно стратегията си за развитие.
Степента на възприемчивост към новото и ангажираността към промяна далеч не са свойства, характерни единствено и само за градовете в челото на класацията по-горе. Доста интересни неща се случват и извън класациите. Такъв е случаят на град Загреб. Далеч не така лустросан, но притежаващ “свободата на периферния момент”, Загреб винаги е оставял сценария си за развитие с отворен край.
Интересът ни към него нарастна експоненциално след като прочетохме Project ZAGREB: Transition as Condition, Strategy Practice. Книгата изследва генеративната динамика на вечно-менящия се Загреб, за който условността и отвореният край са се превърнали в инструменти на архитектурата и градския дизайн. Откровено можем да кажем, че това е една от най-интересните и ценни книги, на които сме попадали – по-подробно за нея ще можете да прочетете в някоя от следващите ни публикации. В настоящата първа част, ще съсредоточим вниманието си върху някои събития, които са повлияли не само хърватската, но и международната културна и артистична сцена през 70-те; събития, станали предмет на друга интересна книга, публикувана миналата година.
Една слабо позната история за навлизането на компютрите в изкуството
През 60-те години на 20-ти век Загреб става епицентър на куриозен низ от събития и си извоюва репутацията на международно средище на авангардни визуални артисти. През 1961, съвместна изложба на широк спектър от европейски артисти отбелязва началото на период, изиграл важна, но слабо позната за широката публика роля, в историята на компютърно-базираното изкуство: основано е движението New Tendencies . Следвайки идеята за изкуството като “визуално изследване“, членовете на групата експериментират с широк спектър от медии: от кинематографски, до светлинно-кинетични и компютърно генерирани техники. Постепенно работата им започва да излиза извън границите на изложбените пространства – градът се превръща в сцена и въвеждането на интерактивни инсталации в публичните пространства става честа практика.
Галерията за съвременно изкуство в Загреб – Galerija suvremene umjetnosti е яростен съмишленик на движението и бива домакин на петте изложби на “New Tendencies”, организирани в периода от 1961 до 1973. Когато през 1968г. излиза новаторкият първи брой на Bit International – многоезично издание за визуални изкуства и теория на медиите, Загреб вече е затвърдил позициите си като сборен пункт на артисти, инженери и учени от двете страни на Желязната завеса.
Съществен обрат се състоя по време на симпозиума и изложбата, озаглавена NT 4 Computers and Visual Research (1968/69), когато New Tendencies дефинираха значението, идеологията и целта на провеждания от тях експеримент. От този момент нататък, до провеждането на следващата им изложба през 1973, дейността им беше почти изцяло съсредоточена върху компютърно-генерираните форми на изкуство. Именно в този период бяха предприети първите стъпки за въвеждане на компютърните техники в областта на изкуството.
Lidija Merenik, “Before the Art of New Media”
Владимир Боначич (1938–1999) е един от най-интересните членове на групата “New tendencies”, чиято артистична кариера представлява любопитна синергетика между наука и изкуство. От 1969 до 1973 Боначич оглавява Лабораторията по Кибернетика в Националния Хърватски Институт за проучвания Ruder Boskovic в Загреб. Той е и автор на обширни проучвания в областта на разпознаване на патърни и скрити структури от данни. С помощта на Галерията за Съвременно Изкуство в Загреб, през 1968, той се присъединява към движението “New tendencies” – това слага началото на кариерата му в сферата на изкуството.
Първото му произведение – електронен обект T4, е създаденo в сътрудничество с артиста Ivan Picelj. Владимир Боначич се вълнува и от социалния аспект на изкуството: той е един от първите артисти, които въвеждат компютърно-базирани инсталации в обществени пространства. През 1969 едро-мащабната обществена инсталация DIN. PR18 бива разположена на фасадата на районния магазин NAMA на площад Kvaternik в Загреб. Други инсталации биват разположени, през 1971 на фасадата на NAMA, на улица Ilica, в самия център на Загреб и в Белград, на фасадата на Музея за Съвременно Изкуство.
Боначич критикува принципа на случайност в компютърно базираното изкуство и смята, че човекът е по-добър в определянето на “естетична програма”.
“Често заключаваме, че максималната оригиналност, под формата на безпорядък или случайно подбрани символи въплъщава отлични естетически ценности. Нека предположим, че сме създали програмата по някакъв друг начин, но все пак това е програма, която ще изведе естетичен обект като резултат. Използвайки случайния генератор, ние ще продължим случайното разпределение на съществуващата информация. Бидейки последователни в употребата на случайния генератор, ние говорим за “максимална оригиналност”, без значение какъв е крайният резултат. Създадената случайна организация няма никаква стойност за човешкото същество, въпреки че може да подтикне към различни асоциации в съзнанието на наблюдателя.”
Vladimir Bonačić
Голяма част от основателите на движението New Tendencies са архитекти, които преди това вземат участие в други авангардни формации като EXAT 51 (абревиатура от Eksperimentalni atelje – Експериментално студио). За EXAT 51 може да се каже, че е предшественикът подготвил почвата за предстоящите събития.
“EXAT е най-ранният и най-яростен проповедник на абстрактното изкуство, като една по-висша форма на креативен процес, в която и изкуството и самият артист придобиват ново значение.”
Lidija Merenik, “Before the Art of New Media”
Такъв е случаят на Vjenceslav Richter – един от основателите на EXAT 51 и член на “New Tendencies”. През 1949 Richter получава дипломата си от Факултета по Архитектура към Университета в Загреб. Проектирал е множество изложбени павилиони, обществени и индустриални сгради и интериори (повече за тях в следващия пост). През 1962 започва активно да се занимава със скулптура, като едни от най-известните му творби са от сериите Reliefmeter.
Повече информация по темата може да намерите на следните адреси:
- Vladimir Bonačić: Art as a Function of Subject, Cognition, and Time
- The Work of Vladimir Bonačić: A Temporary Realization of the New Tendencies’ Program by Darko Fritz
- Digitizing Ideas: Archives of Conceptual and Neo-Avantgarde Art Practices
- compArt daDA: the database Digital Art
- Virtual Museum of Avant-Gard
- New Tendencies and Bit International, 1961–1973
