Наскоро попаднахме на една, както се оказа, твърде интересна книга, посветена на 110-годишнината от обявяването на София за столица на България: ”София през Възраждането” (изд.Народна Просвета 1988). И тъй като сме в навечерието на поредната кръгла годишнина от встъпването на София в тази ”предопределена й от природата и историята” длъжност, решихме да споделим няколко от най-затрогващите и интересни откъси от книгата, разкриващи ”душевността и моралните стойности на софийските възрожденци”. 🙂
9 април 1860
За застоя в търговията и поскъпването на хранителните продукти:
”Търговията в София спада. През зимата овцете много мрели. Брашното, размесено с жито, ечемик и папур, ся продавало по 2 гроша оката.”
7 септември 1866
Проектира се откриване на фабрика за захар в София; за нейната рентабилност гарантира французинът Париос, притежател на ракиена фабрика:
“Знайно е, че от чукундурът ся вади захар, който в София излазя най-добър и лесно ще бъде, за да ся основе една фабрика в тоя град за захар. Като стана приказка с французина г-на Париос, който има тука една фабрика за ракия, каза, че в София може да ся прави най-добър шекер и по причина на тукашната евтиния, той ще излазя твърде евтин.”
19 февруари 1867
Съобщение от в.”Дунав” – Русе за частните и обществените сгради в София:
“Здания – 4877: къщи – 2874, ханове – 47, бани – 4, дюгени – 1261, магазини – 76, фурни – 30, кръчми – 76, грънчарници – 9, телеграфийница – 1, одаи – 65, яхъри-саманлъци – 39, джамии -20, молебни храмове – 13, медресета – 7, училища – 4, текета – 10, тюрбета – 8, мектеби руждие – 1, чешми – 45, водоскоци – 3, черкови – 7, хаври – 4, [х]анбари – 12, правителствено съдилище – 1, мехкеме – 1, къшла – 1, часовник – 1, мостове – 3, воденици – 2, топхана – 1, градини – 26, караул – 1, чяири – 2, готварница – 1, табакчийници – 38, свещарници – 4, постаджийница – 1, гюмрюкчийница – 1 и 3 салхани.”
29 ноември 1869
Из писмо на Йорданка Филаретова до Христо Стоянов относно училищното дело и общественият живот в София:
”…Вообще гражданските ни работи от неколко времи земаха един доста добър ред, като са отдаде право на младежите в градът ни да действуват в обществените работи, както за нареждание училищата и други такива. А също тъй и ние, жените са посветихме и си съставихме вече женско дружество под име ”Майка”, на което заседанията стават редовно сякоя седмица…”
11 декември 1873
Из писмо на Мелетий Софийски до д-р Стоян Чомаков в Цариград: основната му грижа е просветното издигане на София с оглед нейното ”велико бъдеще”
”Господине Стоянчо,
Засега стараеми ся по едно момче и по едно момиче да прибирами от селата в града, за да ся приготвят за учители на селата си. Бъдещето на София ще бъде велико, г-н Стоянчо, а тука нямами человеци, които да ся възползуват с него. Светлината на средоточието на железниците, боя са, да не повреди и порази нашите непривикли към нея умове. Затова нужно е да средоточим всичкото внимание на училищата.”
10 февруари 1878
Из писмо на Марин Дринов до Тодор Бурмов:
”Прелюбезний господине Бурмов,
Пиша ви из София, дето сме пристигнали тако преди пет деня…
Град София много ми се поревна. Той ми се показа по-хубав от всичките познати мене български градове, дори и от Пловдив. С малък труд и неголеми разноски тоя град може лесно да се изчисти и украси, какъвто да стане и откъм тая страна достоен за назначението, което му определено от историята и от самата природа – . Па и хората в София не биле дотам диви*, каквито ми ги препоръчаха някои съотечественици. Преди два-три деня софиянци правиха угощение толкова добро, каквото, доколкото зная, в други български град не е ставало. Намират са в София, както и в другите градове на софийский санджак доста много опитни и разбрани граждане, доста много образовани младежи; така чтото в(ъ)вождането на гражданското управление не ще срещне особени мъчнотии.”
Ваш: М. Дринов
Източник на снимките: lostbulgaria.com
