Тази темата буквално долетя при нас миналата седмица. Дълго време я чакахме – и не напразно: вместо кратък роман формат 18/11 получихме значително по-голяма книга-приятно илюстрована със скиците на самия Нимайер и с богат снимков материал. изданието е от 2007 и е посветено на 100-годишния юбилей на бразилския архитект.
… за страха от летене (стр.31)
“Страхът ми от летене може да причини значителни неудобства: разочарованието от пропускането на професионални ангажименти(често важни) и неизбежното вътрешно чувство на безсилие. Обикновено, когато поема задължението да пътувам, имам най-искреното намерение да изпълня обещанието си. Опаковам си багажа и тръгвам рано за летището, но имам склонността да променям мнението си по пътя. Ако първоначално приемам пътеществието като полезно за работата или като любезна покана, то в последствие го отхвърлям като ненужно и непоносимо бреме. Започвам да се ядосвам и да се питам тревожно: “Защо трябва да летя щом това ме притеснява? Защото това е важно в професионален план?” И започвам да приемам пътуването като заплаха за физическия ми комфорт и свободата на личността ми, като презряно дело, ръководено от властта и парите.
Ето защо не отпътувам. Прибирам се вкъщи съвсем спокойно. По-късно казвам на приятелите си непоколебимо: “Никога няма да летя отново”
“
…за Облаците. (стр.109)
“По време на автомобилните ми пътувания до Бразилия най-голямото ми развлечение бе да наблюдавам формациите от облаци в небето. Толкова много и толкова неочаквани вариации! В един момент образуваха мистериозни, извисени катедрали – най-вероятно катедралите на Сент Екзюпери; в друг – безмилостни войни или римски кочиаши прекосяващи небето; странни чудовища, състезаващи се с вятъра… но най-често (а аз винаги ги наблюдавах зорко) – очарователни и безплътни женски фигури, легнали върху тях.”
…”Persona”(стр.133)
“В началото на книгата споменах за т.нар. “persona” – този неуловим индивид, който вярвам всеки един от нас носи в себе си и който често вмешателства в действията ни. За първи път осъзнах за съществуването на моята “persona” след като прочетох трудовете на Монод и Якобс. Тогава установих, че човешките характеристики се предават от поколение на поколение, устоявайки на влиянието на аргументите и доводите на социалната ни среда. Установих също така, че тези характеристики взаимодействат с често неуловими и предварително заложени физически черти. По-късно започнах да възприемам човека по подобие на къщата, която винаги може да бъде ремонтирана. Също като при къщата човек може винаги да поправи покрива си; да замени врата или прозорец; да пребоядиса стена, но също като при нея – когато нещо е изначално сгрешено в своя замисъл, то винаги ще бъде такова.”
…В деня на карнавала. (стр.139)
“Днес е Понеделник – деня на карнавала – и го прекарах сам в хотел Карлтон в Бразилия. Прочетох едно интервю с Алберто Моравия и една кратка книга на Борж; писах малко, след което гледах как дъжда се стича по прозореца и как плътните облаци се сгъстяват в небето. Започваше да ме обзема странно меланхолично чувство. Едва вечерта включих телевизора.”
Съвсем по темата: едно инетересно интервю с архитекта от последния месец, взето от Vice Magazine: