Наследството на София

Културното наследство е важен аспект от идентичността и градоустройствената структура на всеки град, а съдбата на сградите-паметници на културата вълнува гражданското общество в България от години. Активното опазване на културното наследство е засегнато в Плана за равитие на територията на Столична Община за 2015-2019, който предвижда създаване на нов отдел „Опазване на историческата среда и културното наследство“ към дирекция “Териториално Планиране”. Темата е широко застъпена от медии и граждански сдружения, които често алармират за рушащия се сграден фонд, бутафорното строителство и невъзможността на институциите да създадат работещ модел за опазване.

Само на територията на Централна Градска Част в София има над 800 декларирани културни ценности. Голяма част от тях са оставени на произвола на съдбата, а други са с нарушен автентичен вид и оригинална субстанция. Информацията за тези обекти е с публичен характер и се съдържа в Националния Регистър на Недвижими Културни Ценности. Според Закона за Културно Наследство и Наредба Н-12 от 21 Ноември 2012г., НИНКН поддържа Публичен Регистър на хартия и под формата на електронна база данни, достъпна през интернет страницата на института. За съжаление, към настоящия момент такава база данни не е достъпна онлайн.

Вярваме, че едно от необходимите условия за провеждане на успешна политика в областта на опазването на културното наследство е наличието на абсолютна прозрачност и осигуряването на пълен достъп до Публичния Регистър на Недвижими Културни Ценности за всички граждани.

Въоръжени с търпение и две писмени молби до директора на НИНКН, успяхме да получим достъп до списъка с обекти в Централна Градска Част на София. Информацията ни бе предоставена на хартиен носител, въпреки наличието на електронна таблица, с която служителите на института боравят ежедневно.

След близо двумесечна борба със списъка, изготвихме интерактивната карта на едничните паметници на културата. На картата ще могат да бъдат разгледани всички обекти в Централната Част на София, както и информация за техния статут, вид, категория, адрес, зона на опазване и изглед от Google Street View. Картата ще бъде достъпна свободно онлайн в близките седмици. 

Разгледайте Картата тук: http://io.morphocode.com/sofia/

Какво е “Културно Наследство”?

Културното наследство представлява съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет и национална идентичност.

За културно наследство могат бъдат смятани архитектурни обекти; произведения на изящни и приложни изкуства; археологически резервати и много други материални или нематериални свидетелства за човешко присъствие и дейност.

Материалното културно наследство бива движимо и недвижимо като недвижимите културни ценности се класифицират въз основа на различни компоненти, детайлно описани в Законът за културното наследство. По-важните характеристики са:

• категория по значимост –  “световно”, “национално”, “местно” или “ансамблово”, “за сведение”
• принадлежност към исторически период
• научна и културна област – археологически; исторически; архитектурно-строителни; художествени; урбанистични; елементи на парково и градинско изкуство;
• пространствена структура и териториален обхват – единични или групови
• степен на застрашеност – “културни ценности в риск” и “застрашени културни ценности”.

Наследството на София

Важно е да се отбележи, че културно-историческото наследство на София не се изчерпва с обектите в Централна Градска Част.

По данни на Музея на София, културното наследство в Столична община обхваща над 1720 обектa и териториални структури със статут на недвижимо културно наследство измежду които: два историко-археологически резервата; 38 обекта на градинското и парково изкуство; система от групови паметници на културата на територията на Централна Градска Част и общините извън нея; един обект от световно значение – “Боянска църква”; над 800 единични обекта със статут на територията на централна градска част (ЦГЧ) ; над 400 единични обекта със статут в общините извън ЦГЧ; множество църкви на територията София и СО, извън ЦГЧ; 17 манастира на територията на СО – декларирани и обявени за културни ценности и други.

Централна Градска Част

Огромно значение за идентичността на столицата имат паметниците на културата на територията на Централна Градска Част. Те включват около 800 единични обекта със статут на културна ценност, повечето от които с архитектурно-строителна стойност. Тази съвкупност от недвижими култуни ценности играе съществена роля при изграждането на градоустройствената структура, мащаба и образа на София.

В обхвата на Централна Градска Част влизат следните зони: “Зона на исторически развилия се обществен център”, “Зона на старите пазарища”,жилищна зона “Докторски паметник”, зона “Руски паметник – Буката”, жилищна зона “Център”, Зона на Работническото движение, жилищна зона “Дондуков – Сливница”.

Зоните обхващат територията, включена в т.нар. голям ринг на София, обединяващ булевардите “Сливница”, “Опълченски”, “инж.Иван Иванов”, “Пенчо Славейков”, “Евлоги Георгиев”, “Ген. Д. Николаев”.

Извън ринга остават квартал “Лозенец” и територията около ул. “Иван-Асен ІІ” и Военна Академия, известна още като “Трета извънградска част”.  Данни за паметниците на културата в тези зони и останалите общини извън ЦГЧ не са налични в списъка за Централна Градска Част, предоставен ни от НИНКН и поради тази причина те няма да бъдат отразени на картата.

С най-висока културно-историческа стойност са зоните съдържащи ансамблите около градообразуващия фактор – минералния извор, Храм-паметника “Ал. Невски”, църквата “Св. Неделя”, жилищните и търговски ансамбли в центъра.

Публичен Регистър

“Регистърът е публичен и всеки има право на достъп до него” 

Чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-12 от 21 ноември 2012г, издадена на основание
чл. 69, ал.2 и ал.3 от Закона за културното наследство.

Списъкът с обекти-паметници на културата, както и информация за техния статут, адрес, вид и категория се съдържа в Националния Регистър на Недвижими Културни Ценности поддържан от НИНКН.

Според Наредба № Н-12 към Закона за културното наследство, НИНКН има задължение да публикува тези данни онлайн и да изготви кадастрална карта на обектите, представляващи културна ценност. Към настоящия момент публичният регистър не е нито достъпен онлайн, нито се предоставя свободно в неговата цялост на място в института. Възможностите за бърза и лесна идентификация на сградите паметници на културата от страна на заинтересовани лица са крайно ограничени.

Списъкът с обекти за Централна Градска Част ни бе предоставен на хартиен носител в отговор на молба за достъп до публична информация. Зa целта, внесохме писмена молба в деловодството на НИНКН, изчакахме официален отговор от директора на института и след няколко седмици посетихме повторно дирекция “Регистри, архивен фонд, информационна система и специализирано документиране”, където отпечатаха наличната дигитална таблица с над 800 обекта на хартия.

За всички заинтересовани – достъп до тази обществена информация може да бъде получен от служителите на отдел “РАФИС” в дирекция “Регистри, архивен фонд, информационна система и специализирано документиране” на НИНКН. Приемното време на Националния документален архив на НИНКН е вторник и сряда от 14.00 до 16.00 часа.

Обекти в Централна Градска Част

Сградите в списъка са разнообразни по типология: търговски, административни, жилищни, учебни сгради, театри, посолства и други. По-голямата част от тях са декларирани като паметници през 50-те и 70-те години на XX век, а впоследствие са включени в “Актуализиран списък на индивидуалните архитектурни, исторически и художествени паметници на културата в гр.София – Централна градска част” от 1988г.

Прави впечатление, че адресите в списъка не са актуализирани от години и улиците са все още със старите си имена от преди 1989г. Например ул. “Пиротска” фигурира като ул. “Жданов”, ул. “Солунска” е под името ул. “В Коларов”, а бул. “Васил Левски” се среща като бул. “Толбухин” и бул. “Волгоград”.

Какво може да видите в списъка:

Емблематични. Това са обектите с национално значение, които са емблематични за столицата: Сградата на Централните Минерални Бани, Джамия “Баня Баши”, Църквата “Света Петка Самарджийска”, Храм “Света София”, Храм-паметник “Александър Невски” и др.

Къщи на банкери, генерали, индустриалци, интелектуалци. Сградите са построени през първите десетилетия на XX век по проект на известни български и чуждестранни архитекти. Такива примера са къщите на братя Парушеви (арх. Никола Лазаров), къщата на Киро Стефанов (арх. Никола Лазаров), “къщата с ягодите” (арх. Георги Кунев), къщата на Яблански (арх. Фридрих Грюнангер), къщата на Д. Илков (арх. Киров)

Обекти, свързани с културни дейци. В тази група попадат сгради на художници, скулптори и литературни дейци. Такива обекти са Къщата на Яворов, “червената къща” на скуптора Анрей Николов, както и рушащата се къща-музей на Христо Смирненски.

Свалени Обекти. 

Общо 78 сгради или 9% от обектите в списъка за Централна Градска Част са “свалени”, т.е. те вече нямат статут на културна ценност. Голяма част от тях вече са разрушени, а други са загубили безвъзвратно оригиналния си вид.

Свързани с БКП. В списъка има над 10 обекта, свързани с дейността на БКП: къщи на партийни дейци, нелегални квартири, работнически домове и печатници. Тези обекти са декларирани като “исторически паметници” с висока значимост в годините преди 1989г. Част от тях са със свален статут, някои са прекатегоризирани като ансамблови, а други продължават да имат статут на културна ценност.

Нови обекти. Това са сгради, декларирани и добавени в списъка на недвижимите културни ценности през последните години. Такива примери са бившите конюшни на Княза, баня Мадара и архитектурния ансамбъл около училище Тодор Минков, включващ три сгради.

Картата – тук!

Проектът е реализиран изцяло от студио Morphocode и използва съвременни уеб технологии за картографиране и визуализиране на данни: Mapbox-gl-js и d3. Това позволява бързо и лесно разглеждане на обектите включително и на мобилни устройства.

За да получите известие когато картата стане достъпна онлайн, оставете вашия e-mail в полете по-долу.

Картата е вече достъпна онлайн!