В историята на киното 60-те години са един преходен и доста вълнуващ период, в който появата на Ню Уейв (Nouvelle Vague) в лицето на хора като Жан-Люк Годар; Франсоа Трюфо ; Клод Шаброл бележи едно ново радикално начало. Представителите на движението отхвърлят класическите синематографски похвати и често превръщат правенето на филми в средство за пропаганда на собствените си политически и културни възгледи. Един от крайните последователи на Ню Уейв-а e Жан-Люк Годар. През 1963 година излиза може би най-значимото му (и най-комерсиално) произведение – “Le Mépris” (Contempt), с участието на Бриджит Бардо; Мишел Пиколи; Фриц Ланг (в ролята на самия него).
Най-доброто описание на филма срещнах в блога на един “second-generation Filipino in America who survived the Reagan-Bush dynasty and raps for a living” и ето какво гласи то :
“It’s a well-dressed satire – a movie about making a movie. In Godard’s hands, its an opportunity to make a statement – about capitalism, love, filmmaking, art. Locating the narrative behind the camera works perfectly for this intent, with Godard addressing both his grievances and love for filmmaking through a series of philosophical and cultural-namedropping dialogue.”
Един от главните герои във филма е и част от неговия декор- своебразно платно на фона на което се прожектира историята на едни съвременни Одисей и Пенелопа.
Вила Малапарте- мит и реалност.
През 1938 година в специална писмена декларация министърът на културата на Италия дава разрешение за строеж на къща в изолирана местност в източната част на о-в Капри. Пунто Масуло е природен резерват, в който строителната дейност е строго забранена, но проектното решение предвижда създаването на обем практически невидим (,а това трудно може да се каже за вилата), както от водната повърхност разположена на 32м под равнището на терена, така и от заобикалящите го скалисти брегове.
Бъдещият собственик Курцио Малапарте е сочен за една от най-енигматичните фигури в културния живот от средата на века. Дипломат, писател, журналист, издател, военен кореспондент, привърженик на сюреализма ….Малапарте не крие про-фашистките си възгледи в началото на своята кариера, но когато през 1931 си позволява открито да критикува Мусолини в една от публикациите си, той бива изключен от фашистката партия и изпратен в няколкогодишно заточение на о-в Липари. Престоят му там до голяма степен предопределя носталгично-трагичния образ, който в последстие ще придобие и самата къща. Така характерната театрална стълба с трапецовидна форма, превърнала се в нейна емблема се смята за препратка към едно църковно стълбище на о-в Липари оставило траен отпечатък в съзнанието на Малапарте. В продължение на години за автор на проекта се смята арх.Адалберто Либера, но в последствие се оказва, че Малапарте сам осмисля пространствата и с помощта на местен каменоделец създава вилата- един своеобразен автопортрет от камък.
Вила Малапарте е достъпна по два начина- единият е близо двучасов преход от централната част на о-в Капри; другият- по море, в спокойни води, последван от изкачване на 99-те изсечени в скалата стъпала.
След смъртта на Курцио Малапарте през 1957год. вилата е изоставена. Самият той прекарва не повече от година от живота си там, тъй като малко след завършването й отпътува от Италия, поемайки ролята на военен кореспондент.
Къщата остава заключена в продължение на години до момента, в който Годар я превръща в декор на един от най-значимите си филми.
Днес Вила Малапарте е част от културно-историческото наследство на о-в Капри.
