Наскоро попаднахме на една интересна архитектурна ретроспекция, чийто автор е роденият през 1926год. арх.Любомир Христов Шинков. Книгата е озаглавена „Архитектурата“ – кратко и обобщаващо. Както самият автор твърди тя трудно би се вписала в установената литературна класификация, тъй като притежава характеристики на различни жанрове и засяга теми свързани както с архитектурата, така и с културния, политически и социален живот от периода 1945-1990.
Архитектурното творчество на арх.Шинков е изключително богато. Но ние няма да говорим за неговите най-значими проекти (на тях ще посветим отделна, по-подробна публикация), а за нещо много по-семпло…нещо, което рискува да остане незабелязано при един бегъл прочит. Така нареченото „обществено съоръжение“ (заслон на автобусна спирка) се намира в квартал „Дианабад“. Фалтовата му конструкция, съставена от бели метални листове силно напомня на нагънато оригами.
Това, което окончателно ни подтикна да пишем за нея обаче е не само впечатляващият дизайн, а фактът че аналогични принципи на формообразуване се наблюдават в изделия от нашето съвремие…..при това приликата е повече от очевидна:
Снимките са от миналогодишната седмица на дизайна в Стокхолм.
„XILE“-дело на Mats Karlsson- представлява сгъваем/подвижен тунел който въпреки, че печели в категория интериорен дизайн би могъл да бъде използван със същия успех и във външна среда.
Жалко, че подобни интересни примери се наблюдават сравнително рядко в дизайна на софийската градска среда.
П.С. Вижте тук актуалното състояние на спирката!
Спирката е симпатична, на снимка- още повече! Преди известно време(1-2-3 десетилетия) сигурно е изглеждало толкова китно и приветливо местенце, но сега реалността се разминава с проектното решение не просто като визия- метал-ръжда-стареене, но и като усещане за мястото- минаваш крадешком с претъпкан 94 в предстоящо задръстване…Чудейки се как да не закъснееш за лекция и да не те смачкат на средната врата, само ти е до експресии и възхищение по адрес на бг дизайна от близкото минало:)
Всичко това е с добри чувства по отношение на сполучливото ърбан постижение (както е видно-на световно ниво!), но с пренебрежение към условията на средата
(такава, каквато е сега:(
аааа..и още нещо- хубаво е, че поне има аналог на континента, защото на територията на София такъв не може да се намери…за жалост
…проблясъци
интересно в какво състояние е в момента…
благодарим за коментарите
в най-скоро време ще публикуваме информация за актуалното състояние на заслона. Наясно сме, че реалността се разминава със снимките от книгата на арх. Шинков…
Познамав спирката от дете и винаги ме е привличала с интересното си поставяне. Като малка все си мислех, колко ли е хубаво да седнеш и да чакаш автобус в такива „нагънати столчета“. Но не знаех кой е автора – правилно ли съм разбрала – арх. Шинков? Познавам го лично, но никога не е споделял за това свое творение.
Здравейте Roli,
Да, автор на заслона е арх. Шинков и както самият той споделя в цитираната по-горе негова книга това е : “Единственото интересно като дизайн обществено “съоръжение“, построено по мой проект…“
В момента спирката е занемарена и за съжаление страхотният й дизайн остава по-скоро незабелязан. Мислехме си, че би било хубаво да сформираме група ентусиасти-доброволци и да направим нещо по въпроса. Разбира се, в случай, че арх. Шинков също би споделил подобна идея…
Ще се радвам при едно следващо мое посещение в София, спирката да изглежка като в детството ми… ще ме зареди с невероятна енергия и се надявам, не само аз да се чувствам по този начин.
аз съм ентусиаст, но нека да е след заверки
ако не засаждаме дръвчета, не чистим покрай блока и по улиците, поне да боядисваме:D ако в това не ни бива- не знам в какво
ще участвам